Ключовете от къщата имат символична тежест за семействата от Газа, многократно изселвани от войната

МУВАСИ, Ивицата Газа (AP) — На ключодържателя си Хасан Нофал пази ключовете от два дома. Едната е в къщата на баба му и дядо му в настоящия Южен Израел, откъдето фамилията му е прогонено от израелските сили през 1948 година и в която в никакъв случай не са съумели да се върнат.

Другият е към къщата на Нофал в северната част на Газа, от която той трябваше да избяга предходната година, откакто Израел стартира своята акция на бомбардировки и офанзиви на територията.

През съвсем деветте месеци от този момент Нофал и фамилията му са били изтласквани четири пъти, карани напред-назад през линията Газа, с цел да избягат от нападението. Нофал сподели, че е решен да се увери, че ключът му няма да стане спомен като този на неговите баба и дядо.

„ Ако ключът от къщата ми се трансформира единствено в спомен, до момента в който не преставам напред, тогава не желая да пребивавам повече “, сподели той. „ Трябва да се върна в къщата си… Искам да остана в Газа и да се установя в Газа с децата си в нашата къща. “

Израел сподели, че на палестинците в последна сметка ще бъде разрешено да се върнат в домовете си в Газа, само че не е ясно по кое време. Много домове са разрушени или тежко развалени.

Нападението на Израел в Газа, провокирано от офанзивата на Хамас на 7 октомври против Южен Израел, прогони към 1,9 милиона от предвоенното население на територията от 2,3 милиона палестинци от домовете си. Повечето от тях са били изкоренявани неведнъж от този момент, бягайки още веднъж и още веднъж по дължината на линията, с цел да избягат от поредност от наземни офанзиви.

Всеки път е означавал резък ход към ново място и поредност от препълнени, краткотрайни убежища - без значение дали в домовете на разширено семейство, учебни заведения на Организация на обединените нации или палаткови лагери. По пътя фамилиите се борят да останат дружно и да запазят малко движимости. Във всяко ново място те би трябвало да намерят нови източници на храна, вода и здравно лекуване.

При последното изселване хората бягат от източните региони на южния град Кан Юнис и елементи от град Газа на север, откакто Израел подреди евакуации там. Почти цялото население на Газа в този момент е натъпкано в оповестена от Израел „ безвредна филантропична зона “, обхващаща към 60 квадратни километра (23 квадратни мили) на брега на Средиземно море, съсредоточена върху запустял селски регион, наименуван Муваси.

Въпреки името си, Израел е направил смъртоносни въздушни удари в „ безвредната зона “. Условията са мизерни в разпръснати лагери от паянтови палатки, сложени от разселените - най-вече найлонови покривки и одеяла, подпряни на пръчки. Без канализационни системи фамилиите живеят до открити водоеми с канализация и имат дребен достъп до питейна вода или филантропична помощ.

Нофал, 53-годишен чиновник на палестинската администрация, сподели, че той, брачната половинка му и шест деца са напуснали дома си в северния бежански лагер Джабалия през октомври. Първо отидоха в централния град Деир ал-Балах, по-късно в най-южния град на Газа Рафа. Те трябваше да избягат още веднъж, когато Израел стартира атака там през май и се реалокира в Хан Юнис. Миналата седмица те избягаха от Хан Юнис в палатка в Муваси.

„ Като са преместени на ново място, е мъчно да се справяш с буболечките и да живееш на пясъчна земя “, сподели той. „ Разболяваме се, тъй като става горещо денем и леко студено през нощта. “

Но първата стъпка, напускането на дома му в Джабалия, беше най-трудната, сподели той. Той подвигна ключодържателя си с ключовете от вкъщи си и от вкъщи на баба си и дядо си в тогавашното палестинско село Хулайкат, тъкмо отвън днешната Газа. Нищо не е останало от Huylaqat - предшественикът на израелската войска завладя селото и околните при започване на 1948 година, принуждавайки жителите да изоставен.

Такива остарели ключове са скъпо владеене за потомците на Палестинци, които са били прогонени или избягали по време на спора към основаването на Израел. Мнозина в Газа се опасяват, че както в онази предходна война, след тази няма да им бъде разрешено да се върнат в домовете си.

Кореспондентът на АП Чарлз де Ледесма оповестява, че ключовете от къщите имат алегорична тежест за фамилиите от Газа, неведнъж разселени от войната.

Ола Насар също държи ключовете от вкъщи си в град Бейт Лахия в северната част на Газа. За нея те символизират „ сигурност, непоклатимост, независимост. Това е като моята идентичност. “

Семейството й преди малко се беше преместило в къщата с неотдавна реновирана кухня, когато стартира войната в Газа. Сега тя е мощно изгорена, дружно с облекла и украшения, които тя трябваше да остави, когато избягаха през октомври. Липсва й безценен набор от чинии, подарък от брат й и разрушен по време на въздушен удар.

Тя, брачният партньор й и трите им деца са били разселени седем пъти по време на войната, бягайки от град на град. От Рафа те пристигнаха в настоящия си заслон – палатка в Муваси.

„ Всяко изместване, което преживяхме, беше мъчно, тъй като лишава време, с цел да се оправим. И до момента в който се оправим, ще би трябвало да се преместим още веднъж “, сподели тя. Намирането на храна постоянно беше мъчно заради внезапно покачващите се цени. „ Имаше дни, в които ядяхме единствено едно хранене “, сподели тя.

Докато избягаха от домовете си, мнозина оставиха съвсем всичко, грабвайки единствено някои неща от първа нужда. Нур Махди сподели, че е взела единствено ключовете от къщата си, акта за жилището си, с цел да потвърди собствеността си и албум със фотоси на седемте си деца. Албумът по-късно беше унищожен от дъжда, тъй че тя сподели, че го е употребила като запалка за огън, с цел да готви.

„ Беше доста мъчно, тъй като беше доста значимо за мен, защото съдържаше мемоари, свързани с децата ми “, сподели тя.

Омар Фаяд запазил фотография на щерка си и една на себе си, когато бил на 10 години. Но след голям брой премествания — „ всяко място по-лошо от другото “ — той желае в никакъв случай да не е напускал дома си. „ Би било по-добре за мен, в случай че останах в къщата си там и умрях “, сподели 57-годишният мъж, копнеейки за дома си в Бейт Ханун в Северна Газа.

Бойците на Хамас, които нападнаха Южен Израел на 7 октомври, убиха към 1200 души и взеха други 250 за заложници. Отговорът на Израел е умъртвил повече от 38 000 палестинци, съгласно Министерството на здравеопазването в Газа, което не прави разлика сред цивилни и бойци в преброяването си.

Мухамед ал-Ашкар, също от Бейт Лахия, сподели, че е бил разселен шест пъти с четирите си дъщери, четиримата си синове и внуците си.

По пътя фамилията се раздели. Братът на Ал-Ашкар остана на север, тъй като жена му беше бременна и не беше задоволително здрава, с цел да се движи. Скоро по-късно шрапнел от въздушен удар я уцели в главата и я умъртви, само че бебето беше избавено.

Един от синовете на ал-Ашкар отиде в бежанския лагер Нусейрат в централната част на Газа, с цел да остане в фамилния дом на жена си. Синът беше в кухнята и готвеше един ден, когато въздушен удар удари дома, убивайки жена му и четири от децата му в хола. Кракът на сина е ампутиран и две от оживелите му деца в този момент живеят с Ал-Ашкар. Друг наследник беше погубен при обособена офанзива в Нусейрат.

В края на краищата, на 63-годишния мъж липсват движимости.

„ Няма защо да плачеш, откакто оставиш всичко зад себе си и видиш всички тези мъртви хора и цялото това страдалчество. “

——

Халед заяви от Кайро. Кореспондентът на Асошиейтед прес Уафаа Шурафа в Муваси, Ивицата Газа, способства за този отчет.

___

Следете репортажа на AP за Газа на https://apnews.com/hub/israel-hamas-war